“Нема начин да нема начин” – казва създателят на интегралния двигател – инж. Йордан Колев

инж. Колев
Инж. Йордан Колев с почетния си диплом за третата награда от 25-ото международно изложение на салона за изобретения и иновации в Женева.
(снимка: Виктор Гилтяй)

Уважаеми Дами и Господа,

На вашето внимание е едно българско изобретение на един българин, заслужаващ много сеириозно внимание! Инж. Йордан Колев е патентовал изобретен от него принципно нов двигател наречен – ИНТЕГРАЛЕН ДВИГАТЕЛ…

Не можахме да намерим много материали по темата, но това с което разполагаме е представено на следващите редове. Ще сме ви задължени ако имате повече информация и решите да я споделите с нас, за да я публикуваме.

Идеята на настоящата публикация е да се направи тази информация достъпна до повече хора и да се отдаде заслуженото уважение на хората, способни да мислят и създават нови технологии, устройства и средства за подобраване на живота на хората…

Статия от раздел “Наука” на вестник “Труд”, от 06 Януари 1998г., написана от Мир Богоев – поместваме текста на цялата статия и снимки на вестника…

***

“Нема начин да нема начин”, твърди създателят на интегралния двигател

Принципно нов двигател с приложение за транспортните средства – от трактори през автомобили до кораби, е разработил 43-годишният (бил е на 43 години през 1998г.) български инженер Йордан Колев.

През април 1998г. той е представил идеята си за интегралния двигател на 25-ия Международен салон за изобретения и иновации в Женева, където е отличен с трета награда. Всеки друг на негово място сигурно би бил поласкан от това авторитетно признание, но нашенецът, чийто изобретение слага черта върху всички съвременни бензинови и дизелови мотори и прекроява днешния енергиен ред в транспорта, основаващ се на петролните деривати, коментира получената награда със злъчното “за съжалние за света всичко, идващо от България, все още е “ниска топка”. Инженер Йордан Колев обаче е от ония несломими нашенци, които се ръководят от шопската еманация на неофициалния световен стандарт за инат – “Нема начин да нема начин”!

Преди 25-години още като ученик в тогавашния техникум по двигатели с вътрешно горене “Вилхем Пик”, в час той дълго се вглежда в окачената на стената схема на мотора на ненаситния бензинопиец – “ЗИЛ” – 130.

Принципна схема на мотора чудо
Двигателят е с универсално приложение и работи с всички видове горива и енергийни източници. Той е с висок КПД и с голям въртящ момент и е икономичен, лек, технологичен, безшумен, износоустойчив и екологически чист. Двигателят се състои от блок (1) с отлети към него глава (3) и горивна камера (2). В блока (1) са изработени цилиндри, в които са монтирани бутално-мотовилкови групи, лагерувани към коляновия вал (7) на търкалящи лагери. В главата (3) на блока (1) са монтирани газоразпределителен вал (14) и управляващ шибър, съединен чрез канали с изпарителния цилиндър в горивната камера (2). В последната са монтирани газо-нафтови горелки (39) и дюзи за вода (32), свързани с аксиално-бутална помпа (35). Към блока (1) са монтирани парна турбина (49) и кондензатор за пара (48).

“Колкото по-дълго се взирах в схемата, толкова повече се питах защо това нещо трябва да е толкова сложно, когато може да е по-просто? И така, още преди да бие звънеца в този учебен час, вече бях измислил много по-опростен възел за този мотор. От там именно тази част залегна в основата на замисления от мен двигател”, връща се днес изобретателят към началото. Така той започва дългото си пътуване към целта на своя живот – новия интегрален двигател с външен източник на топлина и с парно задвижване в цилиндрите.

Същността на мотора на инж. Колев е в това, че той използва изолирана външна топлоакумулираща система, която предава нужната температура до цилиндрите, в които се впръсква само вода. При превръщането си в пара тя дава налягането за задвижването на буталото и коляновия вал.

Според изобретателя работата в нискотемпературен цикъл (от 120 до 250 градуса по Целзий) позволява драстично да се намалят топлинните загуби при изходящите газове и при топлинното излъчване в околната среда. Така без система за принудително охлаждане моторът на нашия изобретател би постигнал коефициент на полезно действие (КПД) до фантастичните 80-85 процента. А това означава истинска революция в сравнение със сегашните бензинови и дизелови двигатели, имащи скромен КПД в рамките на 30-35 на сто. Практически това би довело до намаляване с пъти на разхода на течно гориво, заковавайки консумацията на 2-3 литра на сто килиметра за познатите ни коли от среден клас.

На всичкото отгоре вграждането на интегралния двигател в автомобила, според изобретателя би направило безпредметна скоростната кутия, съединителя, стартера, диференциала и други около 800 части от познатите ни мотори. Това става възможно, защото големия въртящ момент при интегралния двигател, постиган при ниски обороти с два отделни колянови вала, давал възможност за директно предаване към задвижващите колела на автомобила. Контролът на скоростта щял да става само с педала на “газта”, с който всъщност се дозирало впръскването на нужните количества вода, докато горивото във външния изолиран топлоизточник се подавало автоматично при спадане на работната му температура.

Патент
Патент

Принципно основната схема на новия революционен мотор била завършена още през 1987 година. Но тогава въпросът със защитата на авторските права над изобретенията у нас не бил решен задоволително и инж. Колев отложил патентоването за по-добри времена. Те обаче дошли за него чак през 1993-та, когато и у нас влязло в сила същинското патентно право, познато отдавна на света. Междувременно дългогодишният конструктор от Института по тежко машиностроене в Радомир, вече бил съкратен от работата си.

“Събрах всичките си пари, но защитих правата над двигателя си. А три  месеца преди да получа удостоверението си за патента, основах частна фирма, чиято единдтвена цел беше производството на интегралния мотор”, разказва трудната одисея на откривателството инж. Колев.

Първоначално той е възнамерявал да вземе банков кредит за конвенционален автосервиз, с приходите от който да финансира производството на детайлите на мотора чудо. Но нашенските банки една по една му отказали, макар че интегралният двигател съдържа около 150 части, което е 10 пъти по-малко от познатите ни бензинови и дизелови мотори.

В резултат днес (1998г.) изобретателят вече се е насочил към чужбина, макар и да е убеден, че детайлите за двигателя му могат да бъдат произведени дори в среднооборудван наш авторемонтен завод.

Днес (1998г.) след пръснати 25,000 долара за патентна защита и адвокатски такси в чужбина, инж. Колев уверява, че ако има още толкова средства, за три месеца ще извади мотора си качен на обикновена “Лада”. И тогава всичко щяло да стане ясно – най-вече на могъщите петролни и автомобилни компании. Засега той е предложил идеята си на: “Волво”, “Рено”, “Опел” и “БМВ” и е получил отговор, че приложената идея “не влизала в концепциите им за развитие през следващите години”. Нашенецът обаче твърди, че това издава голямата тревога на големите в петролния и автомобилния бизнес от появата на двигателя, който съществено би променил транспортния и енергийния ред в света.

Защото в градски условия например, колите с интегрален мотор биха се движили само с електрическо нагряване на изолирания топлоизточник, без всякакво замърсяване на околната среда.

В селското стопанство пък тракторите можели без проблем да използват за гориво брикетирана слама, дървесни частици и други растителни отпадъци, което би означавало незабавно намаляване на консумацията на петролни деривати в света.

Същото се отнасяло и за огромните корабни двигатели и дори за производството на електроенергия, защото например у нас имало топли минерални извори с температура към 70-90 градуса, които били достатъчни за задвижването на мощен интегрален двигател, свързан със съответния генератор на електричество.

След казаното, попитан директно дали наистина всичко това е технически постижимо с днешните технологии и със сега познатите ни топлоизолационни материали, изобретателят призна, че за негово учудване при цялата яснота на идеята и параметрите за изпълнението само малцина инженери му вярват.

“Останалите очевидно не искат да мислят, а ме съветват – ако намеря тези 25,000 долара, да си купя нова кола и да си я карам. Но аз не мога да се съглася с тях не само защото повече от двайсет години работих, за да създам пълното ноу-хау за производството на интегралния си двигател, но и защото знам, че народа наистина добре го е казал – “Нема начин да нема начин!”

***

Ето оригиналната статия от в. “Труд”. Ако желаете да я видите в пълен размер, кликнете върху снимката…

Интегрален двигател - оригинална статия в. "Труд" - 06.01.1998г.
Интегрален двигател – оригинална статия на Мир Богоев – в. “Труд” от 06.01.1998г.

ВНИМАНИЕ: Чрез мненията на автора/авторите на статията и материалите, които са част от нея или са цитирани, посочени, свързани или коментирани, kreport.eu не изразява позиция и по никакъв начин не потвърждава или отрича изложената информация, единствено я намира за заслужаваща внимание!

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (No Ratings Yet)
Loading...

Коментирайте ако желаете...