Земята (2) – Извивката на земната повърхност.

Земята заснета от балон на голяма височина

Уважаеми Дами и Господа,

В този материал, много кратко и ясно ще изясня въпросът за извивката на Земята и как тя се изчислява, според утвърдените математически методи, като се използват данните на известните ни космически агенции.

Налага се това пояснение, тъй като бях питан какво точно доказват хората в документалния филм  Изпъкналата Земя. Стана ми ясно, че на много хора дори и да им е ясно фундаменталната идея за извивката на Земята, практически нямат нагледна представа и сравнителна картина по въпроса.

Ето линк към филма с български субтитри, английската, испанската и португалската версии

Няма да се спирам на доказването на формулите. Използва се тригонометрия, Питагорова теорема, и т.н. Има предостатъчно написано по темата на различни езици, който желае може да се порови и да провери.

За целта на този материал, допускаме, че сметките са верни, с цел да не се отегчаваме и да  не се откланяме повече от необходимото.

За какво става въпрос? Приемаме, че Земята е точна сфера и искаме да изчислим “падането” на хоризонта, на определено разстояние от точката, от която извършваме наблюдението. Казано по друг начин: намираме се в точка “A” и желаем да видим определн обект, който се намира в точка “D”, на определено разстояние от нас.

Илюстрацията на Fig.1 ще помогне на тези, които все още не могат да си представят ситуацията.

 

фиг. 1 - пад на хоризонта

Пояснение: На фиг.1  е изобразено разтояние от 6 мили (приблизително около 9.65 км) и как изглеждат графично нещата, според твърдението, че Земята е сфера…

Разстоянието, за което писах по-горе като “падането на хоризонта” е разстоянието (на горната част на картинката) Fig.1, между точките “B” и “D”. Обърнете внимание, как то е различно спрямо точките “A” и “C”.

Това е. За това разстояние става въпрос (“BD” и “AC”), тъй като официалната наука твърди, че Земята е сфера, а на сфера така се получава. Една огромна топка и колкото повече се движи определена точка, отдалечаваща се от точката на наблюдене, толкова “по-надолу” под хоризонта ще отива…

Няма да обяснявам защо е важен този въпрос, ако някой не го намира за такъв, може би няма причина да продължава да чете този материал (а и доста от другите)…

На следващата фигура (фиг.2), е изобразено, с използването програмата Auto CAD, точната схема на изчисленията за т. нар. “пад на хоризонта”, представени от Брайъм Мулен, който е строителен инженер и работи с Auto CAD по професионалните си проекти.

фиг.2 - пад на хоризонта - изчисления

Кратки пояснения на диаграмата (умишлено оставих диаграмата на английски, за да няма спекулации по въпроса за коректното пресъздаване на таблицата):

* Земята е дадена официално като сфера с радиус от 3959 мили (6370 км).

* Земната обиколка, изчислена по формулата за дължина на окръжност (l=2пR) е 24863 мили (40005 км.).

* Таблицата е разделена на 2 основни групи:

изчисления по геометричен метод (колони 2, 3 и 4) и

изчисления по тригонометричен метод (колона 5)

* В колона 1 са дадени примерните разстояния, в мили, от точката на наблюдение до крайната точка, за която са изчислени стойностите.

* В колона 2, 3 и 4 са изчислените резултати, по геометричния метод на изчисление, представени в различните имперски стойности за по-нагледно разбиране (в скобите съм дал няколко единици за преизчисление, за тези, които не са много запознати с имперската система на мерни единици)

колона 2: мили (1 миля = 1,609 км; 1 миля = 5280 фута);

колона 3: футове (1 фут = 12 инча);

колона 4: инчове (1 инч = 2,54 см.);

* Изчисленията в колона 2 и колона 5 са почти идентични, това показва, че независимо кой метод използвате за изчисленията, резулта остава верен.

Ето и преизчисления на стойностите от таблицата, в метричната система СИ, както и пояснения към данните:

На разстояние: Пад на форизонта:
1 миля
(1.61 км.)
0.67 фута
(20.32 см.)
2 мили
(3.22 км.)
2.67 фута
(81.38 см.)
3 мили
(4.83 км.)
6.00 фута
(1.83 м.)
4 мили
(6.44 км.)
10.67 фута
(3.25 м.)
5 мили
(8.05 км.)
16.67 фута
(5.08 м.)
6 мили
(9.65 км.)
24.01 фута
(7.32 м.)
7 мили
(11.3 км.)
32.67 фута
(9.96 м.)
8 мили
(12.9 км.)
42.68 фута
(13.01 м.)
9 мили
(14.5 км.)
54.01 фута
(16.46 м.)
10 мили
(16.1 км.)
66.68 фута
(20.32 м.)
20 мили
(32.2 км.)
266.74 фута
(81.30 м.)
30 мили
(48.3 км.)
0.1137 мили
(182.9 м.)
40 мили
(644 км.)
0.2021 мили
(325 м.)
50 мили
(80.5 км.)
0.3157 мили
(508 м.)
60 мили
(96.5 км.)
0.4547 мили
(732 м.)
70 мили
(113 км.)
0.6189 мили
(996 м.)
80 мили
(129 км.)
0.8084 мили
(1.30 км.)
90 мили
(145 км.)
1.02 мили
(1.64 км.)
100 мили
(161 км.)
1.26 мили
(2.03 км.)
200 мили
(322 км.)
5.06 мили
(8.14 км.)
300 мили
(483 км.)
11.38 мили
(18.3 км.)
400 мили
(644 км.)
20.26 мили
(32.6 км.)
500 мили
(805 км.)
31.70 мили
(51.0 км.)
1'000 мили
(1'609 км.)
128 мили
(206 км.)
2'000 мили
(3'218 км.)
542 мили
(872 км.)
3'000 мили
(4'827 км.)
1'376 мили
(2'214 км.)
3'959 мили
(6'370 км.)
3'959 мили
(6'370 км.)

Ето и формулата, която най-често се използва при изчислението на кривината на Земята и която е сравнително точна:

D(h) = m2 * 8″

Падът на хоризонта е равен на квадрата на разстоянието от точката на наблюдение, до точката, за която се изчислява резултата, изразено в мили, умножен по осем инча. Полученият резултат е в инчове.

D(h) – Падът на хоризонта, изчислен в инчове

m2 – Разстоянието от точката на наблюдение, до наблюдавания обект, изчислен в мили, които се вдигат на квадрат и получения резултат се поставя във формулата.

8″ – Това са 8 инча, с които се умножават вдигнатите мили на квадрат

Всичко изглежда ясно, но за по-голяма сигурност давам само един пример от таблицата. 

Например:

Ако допуснем, че искате да погледнете на разстояние 129 километра (приемаме хипотетично, че имате тази физическа способност), това би означавало, че обектът, който се опитвате да видите ще се намира на 1,30 км. под хоризонта.

Казано по-друг начин – нямате никакъв, дори минимален шанс да видите обект на това разстояние, тъй като той би се намирал на 1 километър и 300 метра под линията на хоризонта.

Казано по още по-директен и точен начин, между вас и обекта има препядствие с височина 1,30 км., плюс други проблеми от рода на ъгъл на линията на виждане, но това е вече без значение по обясними причини…

Този материал имаше за цел да даде пояснение на хората, гледащи документалния филм Изпъкналата Земя да разберат какво се случва там и да помогне в разбирането на метода на изчисление на кривината на земната повърхност, като се допуска, че Земята има форма на сфера и проекцията и върху двуизмерното пространство е окръжност с дадените параметри…

ВНИМАНИЕ: Чрез мненията на автора/авторите на статията и материалите, които са част от нея или са цитирани, посочени, свързани или коментирани, kreport.eu не изразява позиция и по никакъв начин не потвърждава или отрича изложената информация, единствено я намира за заслужаваща внимание!

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars (No Ratings Yet)
Loading...

2 Comments

  • Иванов

    (20-04-2019 - 12:29)

    Ех, че неграмотно!

    • Бисер Русанов

      (30-04-2020 - 12:45)

      Кое е неграмотното? Някой проверявал ли е това, което ние учим от правителствените манипулирани и контролирани религиозни библии, превърнати принудително и насилствено във модерни и съвременни учебници, с чисто католически проповедници заченати от католическия епископ Николай Коперник, заел висок пост в йерархията на Католическата църква благодарение на своя богат и властен вуйчо Лукаш Ватсеронде, който е главен епископ и законодател на цялата тогавашна област Вармия, наречени съвременни „Учени” от преди 500 години, които ние не познаваме, с безумните си и недоказуеми твърдения основани единствено и само на предположения с математически изградени концепции, че Земята е сфера с точно определен радиус от 3959 мили или 6371км, за който радиус не съществува никакъв начин да се докаже, тъй като за да се измери точно определен радиус на сфера се изисква видимостта на точно определен геометричен фиксиран физически хоризонт, геометричен физически ръб закриващ и запушващ видимостта, който „геометричен хоризонт” никой никога досега не с го е виждал, поради рефракцията на атмосферата, с която се оправдават Хелиоцентриците, и за която атмосфера е било необходимо да се премахне за да може да се измери този техен геометричен хоризонт, твърдеещи същите тези безумни Хелиоцентрици, защото ние в нашата реалност виждаме очевидно единствено и само един хоризонт, който е променлив и не фиксиран със променлива видимост, зависеща от перспективата на човешкото виждане с намаляване на ъгловата резолюция с отдалечаването на обектите от наблюдателя, като прави свиване на ортогоналните прави линии в точката на конвергенция по линията на видимият хоризонт, което оптически кара обектите да изчезват от хоризонта, която перспектива „Учените” са я премахнали от учебният материал и са я заменили с кривина, като видимостта и изчезването на обектите по линията на хоризонта е зависеща също така и от плътността, влажността на атмосферата, процентното съдържание и наситеност на прах, частици, смог, пушек и др., както и от метеорологичните, сезонните и топографски условия, и този единствен видим хоризонт, който винаги се издига на равнището на нашите очи, независимо от височината и мястото от където наблюдаваме хоризонта винаги е един и винаги издигащ се на равнището на нашите очи и винаги абсолютно равен в едно общо ниво в двата му отдалечени противоположни края простиращи се във права водоравна и хоризонтална линия на стотици мили разстояние, който видим хоризонт ние не можем да измерим, защото не е физически, а променлив и представлява видимата и очевидна линия, която привидно съединява небето и Земната повърхност, а този геометричен хоризонт, който всячески се стараят да ни втълпят, че съществува, със задължителен геометричен ръб на сферата, която трябва да прави запушване и скриване на видимостта зад този физически геометричен ръб на хоризонта, който е с този точно определен и фиксиран радиус, който което според сферичната тригонометрия и формулата за земната кривина, която незнайно защо ние никога не сме учили, никога не сме изчислявали и властта, която държи в ръцете си знанието го е премахнала от учебният материал, защото тази формула за сферична тригонометрия дава безумни и противоречиви резултати с невъзможни и абсурдни факти, където се получават противоречия в нашата истинска реалност и естествена природа, в разрез на всяка разумна логика и пълно игнориране и грубо нарушение на природни закономерности, свързани със първият и вторият закон на термодинамиката, който е чисто природен закон за ентропията в една обща система? В тази абсурдна задача се пита, ако ние никога не сме виждали този геометричен хоризонт, не можем да го измерим поради различната плътност на атмосферата и различните метеорологични и топографски условия и рефракцията на светлината, то как е възможно да твърдим, че живеем на сфера с точно определен радиус от 3959 мили или 6371км., и как е възможно между две крайно отдалечени точки на река, като Дунава, който тече през 10 държави в посока от запад на изток с Дължина 2852 km, като между тези две крайни точки би трябвало да има подутина с височина 609км и225 метра, според калкулатора за кривина поради кривина на сфера? Да не споменаваме по големите реки като Амазонка с дължина между 6250 и 6800 км., с леви и десни притоци, Меконг с дължина от 4350 km. и Нил, който е с дължина 6852,15 km. Течащ в по-голямата си част със спад на кота само от 30 сантиметра, което е напълно абсурдно на Глобусна Топка със задължителна геометрична извивка между тези две крайни точки. Да нас са ни накарали и заставили да повярваме, че живеем на сфера, от която никога не можем да излезем, за тяхна изгода, за да вярваме, че никога не бихме излезли от този затворен човешко-животински резерват, наивно да вярваме, че можем да живеем на сферична 71% водна топка със залепена вода по екватора, отричаща центробежните сили по екватора на едно и също ниво със сушата, движеща се със 1666км/ч по този екватор, синхронизирайки скоростта и центробежните сили намалявайки до 0 км/ч по полюсите на тази топка и без да усещаме разликата в скоростта пътувайки по тези различни ширини с различни скорости по различната ширина на сферата, също и да вярваме наивно, че нашата атмосфера , който е газ, от който се нуждаем да дишаме е под налягане 1014 Хектопаскала или 14,7 PSI , който газ е с различна плътност от тази на водата и сушата и също така залепен за земната повърхност, благодарение на измислената недоказана никога досега магическа „Гравитация“, които газ с твърде малък обем е на едно и също място в една съща отворена система заедно с безграничното по обем вакуумно пространство, което дърпа и смуче нашата атмосфера със сила 10 на минус 17 степен нули Тор, който вакуум разрушава вторият закон на термодинамиката или така нареченият чисто природен закон за ентропията в една обща система, който ни казва, че две различни по еднородност системи винаги достигат до най-високите си стойности до изравняването им и до достигане на еднородност и равновесие в тази обща система.

Коментирайте ако желаете...